27 ноември 2020 / Ковъд

Котките са добре

***

Последен запис в дневника от миналата година по това време. Мислех, че 2019 е най-противната година, но се оказа, че се лъжа. 2020 беше по-зле, а идва 2021, която ще надмине и най-лошите очаквания.

Web

Наложи се да местим сайтовете от платения сървър на друг, фри сървър. По пътя се загубиха разни работи (снимките от Дневника), промениха се други. За момента Дневникът на уличния художник се намира на адреса http://boyans.com/diary
Ще съществува, докато плащаме домейна и докато не спре фри сървъра.
Ако Ван Гог беше писал e-mail, днес нямаше да четем нищо. Аз пиша онлайн, така че след някоя и друга година няма да има никаква следа.

Толкова за онлайн присъствието.

***

Ковъд Part 1

Знам, че се пише Covid. Ковъд звучи по-гнусно.
Заради това, че някакъв китаец ял плъх, настъпи глобално осиране.
В средата на март от нищото изведнъж обявиха пълно затваряне и дизастър обстановка. В този ден имах 20 лева всичко на всичко, купих котешка храна за една седмица. На другия ден полицията ни изгони от улицата без обяснения.

Трижди любезната кметица обясняваше по телевизията как се грижи за хората и културата, като нямало да плащаме тротоарно право и щели били да дават някакви пари за хората на изкуството.
Мръсни лъжи
При все, че бяхме изгонени от улицата, продължиха да искат тротоарно право без обяснения. Плащахме, пазя документите.
Ако са дали някакви пари на някакви хора на изкуството, това не сме били ние.

Едни други хора на изкуството направиха фейсбук група “Купи изкуство, нахрани художник” или нещо такова. Идеята беше да се вдигне шум и една групичка “артисти” да привлекат внимание, както и някой лев. Там успяхме да продадем една малка картинка, след което групата се наводни с творци, изпокараха се, разцепиха се, а междувременно ковъд part 1 свърши.

Преживяхме март и април с кредитната карта на съпругата ми.

Нарисувах няколко графики.

“Стара София – Гранд хотел Панах”
“Стара София – църквата “Св. София”
“Софийският Университет – рейс 280”

Лятото беше трагично като бизнес. Нямаше туристи, а при мен те са около 70% от купувачите. Останалите 30% са българи. Според професор Иво Христов 80% от българите са дебили. Професорът греши, занижава.

На тротоара останахме съвсем малко – от художниците сме четири човека, от антикварите десетина. И намаляваме.

Ковъд Part II

Днес трижди любезното правителство обяви повторно затваряне на каквото е останало незатворено.
Аз съм с десет лева и храна за котките за една седмица.

***

Благодарности:

Благодаря на съпругата ми, без която нямаше да преживея дори първата част на ковъда.
Благодаря също така на Мария Канева и Виктор Крумов, едиствените, които се обаждаха да попитат как съм и предлагаха помощ.

God bless

Може и да има продължение…

27 септември 2019 / Черно камъче, бяло камъче

2 януари 2019

Майка ми си отиде от този свят.

Монахиня Ксения 1933 - 2019
Монахиня Ксения
1933 – 2019

Лек път, майко, накъдето и да води.

Надгробно камъче.

****************

29 март 2019

Блъсна ме автомобил, на пешеходната пътека на “Раковски” и “Московска”. Счупено дясно рамо.

Шофьорът избяга.

Един месец не работих, не рисувах, не излизах. Прочетох една камара книжки с меки корици.

Песента “Бау” до известна степен илюстрира състоянието ми през този период.

Черно камъче

****************

Април 2019

Изгониха всички художници и антиквари от мазетата, които ползвахме за складове на ул. “Московска”.

Мръсно камъче.

****************

Май 2019

Намерихме друго мазе, в кооперация на жълтите павета.

Жълто камъче

*****************

Юли 2019

Рамото ми се оправи дотолкова, че да мога да рисувам.

Народен театър "Иван Вазов"
Народен театър “Иван Вазов”

Рисувано камъче.

********************

Август, септември 2019

Кацаха ме мохи.

Търкалящо се камъче.

***********************

Септември 2019

Изгониха ни и от мазетата на жълтите павета. Други за момента не можем да намерим.

Ще трябва да мъкна картините с трамвая.

Тежки камъни.

1 декември 2016 / Гълъби

Ноември в средата беше. Слънчице, но студено. Взех си сандвич един ден, седя, ям си го. Един гълъб дойде, кацна ми на коляното и “Дай ми малко…” Чупнах от хляба, дадох му, от ръка кълве. Дойде и втори. И трети. Накацаха ми по краката и разделих половината сандвич с тях.
Явно студът и тях притиска, защото обичайно не са толкова доверчиви към хора.

На другия ден взех един хляб, изсипа се цялото ято, може би двадесет-тридесет птици. Едни по мен кацаха, други от земята ядоха.

На третия ден вече им взех жито. В краката ми вреше от гълъби.

Колегата вдясно, който продава на жена си картините, дето цял свят му е крив и му свиди дори когато друг на други милостиня дава, взе да прави скандал, че видиш ли, един гълъб му кацнал на статива. Как тъй ще каца тоя крилат плъх по шедьоврите, току-виж ги насере…

Заради тая работа вече не си говорим, а аз храня гълъбите на друго място, по-далеч от френската живопис. Загуба велика, аз и без това едва го понасях.

 

***

 

Котенцата

Котенцата са добре, но ние не сме. Надежда се разгони още в края на октомври и продължава и до днес с кратки прекъсвания. Едно, че вие ужасяващо, второ, че вие и денем и нощем, а на това отгоре и пикае. Пикае по ъглите, по фотьойла, по чантите, по леглото, по одеалата, по възглавниците, по главите ни нощно време пикае. Страшна работа.
Бой не помага, триене на муцуната в пиканото не помага, сега химическа война водим – взех някакъв препарат от зоомагазина “против пикаене”. Пръскам навсякъде. Мирише гадно. И НЕ ПОМАГА.
Трябваше това лято да ги кастрираме и двете, но пусти пари, все няма.

 

***

 

Други оплаквания

 

Болеше ме кръста, не много, мускулите бяха схванати. Болката баааавно слезе надолу и сега ме боли и задникът.
Стана студено, сняг заваля.

Идват четири месеца гадост.