7 февруари 2021 / Бойлер

Преди две години сменяхме бойлер, защото протече. Купихме най-евтиния, 200 лева или нещо такова. Майсторът, който го монтира, каза че е боклук и ще е добре, ако си изкара гаранцията.

Не знаех, че бойлер се сменя на всеки две години до миналата седмица. Протече и този, добре че бяхме у дома, да не наводним блока.

Питахме приятели, ровихме в гугъл и разбрахме с удивление, че всички бойлери се скапват за две, максимум три години и се сменят по-често, отколкото чифт ботуши примерно. Имало някакви “неръждавейки”, които изкарвали по-дълго.

Поръчахме от един сайт такъв “неръждаем” бойлер, обещаха доставка и монтаж, всичко заедно. Чакахме една седмица и вчера трябваше да дойдат. Не дойдоха, не се и обаждат, ние звъним да питаме какво става. “Ами нямаме възможност да го монтираме, можем само да ви го докараме”. Добре, докарвайте го, ще измислим монтажа.

То не е ракетна наука, като нищо и аз мога да го монтирам, да му се не види и бойлера. Все пак решихме да извикаме майстор, защото е голямо, тежко и работи с ток и вода под налягане.

Майсторът дойде днес, нагласи го за половин час и научих, че макар и да не е ракетна наука, има неща, които трябва да се знаят.

  1. Източване на стария бойлер.
    Вчера развих меките връзки, изтече вода някаква и реших, че е празен. Майсторът днес се ухили и каза, че не е празен. Трябвало да се развие едно клапанче на тръбата за студената вода, тогава почва наистина да тече.
    Тук щеше да бъде първата ни грешка, ако ние се занимавахме с това, защото щяхме да опитаме да откачим от стената нещо цилиндрично без дръжки, тежащо сто килограма.
  2. Монтиране на новия бойлер
    Изглежда лесно. Първо се навива клапанчето към тръбата за студена вода, стърчаща от бойлера, маркирана със синя гума или пластмаса. Изключва се електричеството. Бойлерът се закача на куките на стената. Свързват се електрическите кабели, трябва да се внимава фазата и нулата да влизат в правилните клеми. Свързват се меките връзки към бойлера.
  3. Обезвъздушаване
    Тук щеше да е третата ни грешка. След като всичко е свързано, трябва да се развият докрай крановете за гореща вода в банята, пуска се студената вода към бойлера и се чака. От крановете за гореща вода известно време излиза въздух, после се чува зловещо гъргорене и потича мръсна вода, след минута-две се изчиства. Извършено е обезвъздушаване.
    Ако тази операция се пропусне, в бойлера влизат само две-три кофи вода, той реално грее въздух, човек не проумява защо загрява и изключва толкова бързо, а за къпане има вода колкото да си намокриш главата.
  4. Включване
    Включваш електрическото захранване към бойлера и се надяваш да изкара малко по-дълго от ботушите ти.

Извод

Всяко нещо си иска майстора, особено ако работи с ток и вода.

***

Бизнесът го няма никакъв, добре, че съпругата ми взима заплата. Имаме храна за котките и за нас.

27 ноември 2020 / Ковъд

Котките са добре

***

Последен запис в дневника от миналата година по това време. Мислех, че 2019 е най-противната година, но се оказа, че се лъжа. 2020 беше по-зле, а идва 2021, която ще надмине и най-лошите очаквания.

Web

Наложи се да местим сайтовете от платения сървър на друг, фри сървър. По пътя се загубиха разни работи (снимките от Дневника), промениха се други. За момента Дневникът на уличния художник се намира на адреса http://boyans.com/diary
Ще съществува, докато плащаме домейна и докато не спре фри сървъра.
Ако Ван Гог беше писал e-mail, днес нямаше да четем нищо. Аз пиша онлайн, така че след някоя и друга година няма да има никаква следа.

Толкова за онлайн присъствието.

***

Ковъд Part 1

Знам, че се пише Covid. Ковъд звучи по-гнусно.
Заради това, че някакъв китаец ял плъх, настъпи глобално осиране.
В средата на март от нищото изведнъж обявиха пълно затваряне и дизастър обстановка. В този ден имах 20 лева всичко на всичко, купих котешка храна за една седмица. На другия ден полицията ни изгони от улицата без обяснения.

Трижди любезната кметица обясняваше по телевизията как се грижи за хората и културата, като нямало да плащаме тротоарно право и щели били да дават някакви пари за хората на изкуството.
Мръсни лъжи
При все, че бяхме изгонени от улицата, продължиха да искат тротоарно право без обяснения. Плащахме, пазя документите.
Ако са дали някакви пари на някакви хора на изкуството, това не сме били ние.

Едни други хора на изкуството направиха фейсбук група “Купи изкуство, нахрани художник” или нещо такова. Идеята беше да се вдигне шум и една групичка “артисти” да привлекат внимание, както и някой лев. Там успяхме да продадем една малка картинка, след което групата се наводни с творци, изпокараха се, разцепиха се, а междувременно ковъд part 1 свърши.

Преживяхме март и април с кредитната карта на съпругата ми.

Нарисувах няколко графики.

“Стара София – Гранд хотел Панах”
“Стара София – църквата “Св. София”
“Софийският Университет – рейс 280”

Лятото беше трагично като бизнес. Нямаше туристи, а при мен те са около 70% от купувачите. Останалите 30% са българи. Според професор Иво Христов 80% от българите са дебили. Професорът греши, занижава.

На тротоара останахме съвсем малко – от художниците сме четири човека, от антикварите десетина. И намаляваме.

Ковъд Part II

Днес трижди любезното правителство обяви повторно затваряне на каквото е останало незатворено.
Аз съм с десет лева и храна за котките за една седмица.

***

Благодарности:

Благодаря на съпругата ми, без която нямаше да преживея дори първата част на ковъда.
Благодаря също така на Мария Канева и Виктор Крумов, едиствените, които се обаждаха да попитат как съм и предлагаха помощ.

God bless

Може и да има продължение…

27 септември 2019 / Черно камъче, бяло камъче

2 януари 2019

Майка ми си отиде от този свят.

Монахиня Ксения 1933 - 2019
Монахиня Ксения
1933 – 2019

Лек път, майко, накъдето и да води.

Надгробно камъче.

****************

29 март 2019

Блъсна ме автомобил, на пешеходната пътека на “Раковски” и “Московска”. Счупено дясно рамо.

Шофьорът избяга.

Един месец не работих, не рисувах, не излизах. Прочетох една камара книжки с меки корици.

Песента “Бау” до известна степен илюстрира състоянието ми през този период.

Черно камъче

****************

Април 2019

Изгониха всички художници и антиквари от мазетата, които ползвахме за складове на ул. “Московска”.

Мръсно камъче.

****************

Май 2019

Намерихме друго мазе, в кооперация на жълтите павета.

Жълто камъче

*****************

Юли 2019

Рамото ми се оправи дотолкова, че да мога да рисувам.

Народен театър "Иван Вазов"
Народен театър “Иван Вазов”

Рисувано камъче.

********************

Август, септември 2019

Кацаха ме мохи.

Търкалящо се камъче.

***********************

Септември 2019

Изгониха ни и от мазетата на жълтите павета. Други за момента не можем да намерим.

Ще трябва да мъкна картините с трамвая.

Тежки камъни.