“Седях сред оперните звезди с мейдънската си фланелка и биех на очи “
Този SMS изпратих днес по обяд на близки и приятели, след пресконференцията на Софийската Опера и Балет.
Сутринта, като навлякох мейдънската тениска, моята любима рече:
“Що не си облече дънкената тениска, или синята риза, ами баш Мейдън?”
Щото нямаше да съм аз.
Не биех толкова на очи, защото единият от вокалите на Операта спокойно може да замести Хетфийлд, а другият – Халфорд. Диригентът – Бон Джоуви.
Как се озовах в Операта
/историята на една графика/
Фотомонтажът е направен на 27 октомври 2005 г. Слагахме го в рамки и опитвахме да го продаваме, без особен успех.
Да сме продали четири или пет, не повече, след което спряхме да го излагаме. Все още стои във Фото-Форума.
Минаха години.
През зимата на 2011 г. го направих на графика.
Графиката се радваше на повече внимание от страна на минувачите, както и на разнообразни коментари:
“Я, виж, пред Александър Невски едно време е минавал трамвай!” /най-честият коментар/.
“Ми то пред Александър Невски няма релси, ква е тая измишльотина…”
“Биркенау!”
Държа да подчертая – приликата с Аушвиц-Биркенау е напълно случайна.
Питаха ме неведнъж какво означава тази графика и в зависимост от настроението ми (и от питащия) давах съответните отговори:
“Не, не е минавал трамвай, минавал е влак.”, “Биркенау има само един коловоз” и прочее.
Най-простият (и най-верен) отговор е написан в заглавието –
RAILWAY TO HEAVEN.
С най-дълбоко почитание към Led Zeppelin.
***********
Късната есен на 2013 г. пред статива спря приятен на вид джентълмен, поинтересува се кой е автор на графиката, какво чета (в момента четях “Елементарна теория на музиката” от Парашкев Хаджиев), заговорихме се, той каза, че се занимава с музика и работи в Операта. Купи си графиката и обеща да намине да поговорим пак.
След две или три седмици джентълменът дойде отново, каза, че имал нещо наум и искал да реализира идеята с релсите. Интересуваше се дали бих дал правата за използване на графиката в оперна постановка. В случая нямах нищо против. Той обеща пак да намине и пак да говорим.
Януари 2014 г, в един кучи студ, дойде и ме покани да идем в Операта да поговорим, на по-топло.
Отидохме, влязохме в един кабинет, той се усмихна и каза: “Впрочем, аз съм директорът на Операта”.
Беше топличко, стана още по-топло.
Показа ми макет, който бяха разработили с неговия художествено-технически екип и поясни, че иска да сложи релси пред “Св. Александър Невски” като част от декора на операта “Борис Годунов”. Пита дали това ми харесва, дали съм съгласен, имам ли забележки.
“Давай – рекох, – става страхотно”.
Стиснахме си ръцете, а през март 2014 г. подписахме официален договор на хартия, че съм съгласен и му давам правото да използва идеята с релсите в постановката на “Борис Годунов” на площада пред “Св. Александър Невски”.
Голяма изненада и голяма чест за мен беше да видя името си на афиша за постановката, изписано непосредствено под името на Маестро Пламен Карталов.
**********
Изводът от цялата тази работа е:
Внимавай какво рисуваш, че да не вземе да стане действителност!
httpv://youtu.be/ZwwRtXqM5IE